Тъй като аз съм сигурен, че сте забелязали неща са страшно тихи тук за последните два месеца. Повечето от януари бях зает с ход, от Сан Франциско до Чикаго. Unfortunately the foundation that was supporting my work at the California Academy of Sciences had some tough financial calls to make and my position was discontinued. Additional layoffs at the CAS only meant there wasn’t any way for me to stay at the museum – such is the ephemeral world of research funding. I’ll miss the amazing friends that I made and the beautiful California landscape, four years sure flies by in a flash. Without a doubt I’ll find something in the not too distant future (if you know of anything let me know!). In the meantime I can focus on experimenting with my photo gear and getting those manuscripts done that have been hanging around for far too long.
Spring/tornado season is just around the corner here in Chicagoland and I think it’s safe to say scenes like this are a thing of the past. Stay tuned for regular updates, new photographs, and where I might be moving to next!
The first annualНационалната Moth Weekwill be this summer, Джuly 23-29, 2012! Това е първото по рода си събитие в САЩ (it has been popularin the UKfor quite some time) и е опит да се насърчат хората да излязат навън и да изследват често пренебрегваната фауна на молци. The US has an impressive moth diversity with over 11,000 described species, most of which people can’t name two of. As a citizen science project there will be teams of people submitting their records (photographs or lists) of moths found in yards across the country. If you read this blog you probably have enough interest to participate! This maplists events that are currently registered – have one in your area? Contact that person and join in! There is alsolotsof room to set up your own event. I’ll register in a few months when I figure out where I’ll be, but you can count on it being BYOB (beerеa critical field supply).
Coincidentally the Moth Week corresponds with theLepidopterists’ Society National Meetingbeing held this year in Denver, Колорадо. Естествено, everyone will be headed out at night to look for moths. If you’re in Denver and want to see what it is we do, please get a hold of me, I will probably be attending the meeting this year.
Колега мрежов блогър Дейвид Шифман е във финалните обиколки на a $10,000 стипендия предизвикателство. Парите не само ще подкрепят Давид блоговете в Southern Fried Science, но опазване акула изследвания (включително конкурс на името на акулата той ще маркира с фондовете). Отделете малко и гласувайте за него, веднъж на всеки 24 часа! В момента той е начело с приличен %3 марж, нека остане така.
За всички намерения и цели това изглежда като синя пеперуда (както в подсемейство Polyommatinae)… много е, много синьо все пак. Но предположения, базирани на цвят, ще ви отведат по грешния път; както се оказва, тази пеперуда всъщност е вид мед. Има фина разлика във формата на крилото и вероятно жилките, но когато за първи път видях тези пеперуди, предположих, че са подвид на Plebejus icarioides (който бяхасъщо летящ на това място на платото Кайбаб). Но тогава започнах да виждам женски пеперуди (по-долу) взаимодействайки с тези блусове и тогава ми просветна – синя мед – Lycaena heteronea austin (синевки: Lycaeninae)!
Първоначално този подвид е описан в 1998 от късно, страхотен Джордж Т. Остин като The. хетеронея червена. Като се има предвид обаче, че червен повече или по-малко = червен, по-късно беше определено червен всъщност беше недостъпен и името на подвида беше променено на Остин в чест на Георги.
I’ve just returned from the annualЕнтомологичното общество на Америкаconference in Reno, Невада! Това е най-голямата среща на рода си по света, с над 4,000 участниците от всички сфери на живота изследвания на насекоми. Моите интереси са в систематиката, еволюцията и биоразнообразието преговори – and I’ll try to recap a few of the fascinating presentations I attended over the next few weeks.
Of particular note was a wonderful talk given by the acclaimed bug blogger, Грешки момиче! It was wonderful to meet her in person and hear about her own experiences as a blogger. I encourage you to watch the draft of her talk yourself, if you haven’t already!
Всички трябва да отпразнуват този ден с акт на науката или скептицизъм. Засадете семената на разследване и критично мислене, или отделете малко време, за да се разшири собствените си хоризонти. Аз бях до преди зазоряване тази сутрин и гледах звездите на зората избледняват зад светлината на изгряващото слънце. Това напомни за моята класна стая по природни науки в началното училище и драскавите VHS записи на Cosmos, които често гледахме. Оттогава бях възхитен от чудото на нашата вселена и нашето място сред звездите.
Вероятно всеки е запознат със стандартния модел за молец или пеперуда – подобно на сламка хоботче за достигане на нектар, скрит в цветя. По-голямата част от Lepidoptera са се диверсифицирали заедно с радиацията на покритосеменните растения, превръщайки се в един от най-разнообразните и изобилни видове живот на земята. Тази парадигма обаче не се отнася за Micropterigidae, които представляват не само най-основната линия на Lepidoptera, но са едно от трите семейства, които са запазили мандибули за смилане на прашец или спори и разчитат на бриофити, гниеща органична материя или гъбички като гостоприемник на ларви. Предишните предположения относно разнообразието на тази група се основаваха на огромната възраст на родословието (110 милиона години) и натрупване на древни родове. А скорошен документ за японските видове на Micropterigidae от Yume Imada и нейните колеги от университета в Киото предоставя доказателства за противното и прилага молекулярни техники за тестване на хипотезата за алопатрично видообразуване без изместване на ниши.
Авторите пътуваха до 46 находища в Японския архипелаг и събра всички 16 известни ендемични видове, няколко нови вида, и много вероятно нов род. Намирането на тези молци в дивата природа не е толкова трудно, ако знаете как да намерите местообитанието и как да не паднете от хлъзгави камъни; но след като намерите мястото, молците могат да бъдат изобилни. Micropterigidae не са изненадващо свързани с техните бриофити, които се срещат във влажни местообитания край потоци и реки. Самата природа на малко и бавно движещо се животно в изолирани джобове се поддава на алопатрично видообразуване. Много микролепидоптери едва излитат от растението си гостоприемник и дори когато го правят, не са известни с разпространението си на дълги разстояния. Докато по-голямата част от родовете и видовете са напълно изолирани в Япония, има няколко случая, в които родът Парамартирия се среща в популациите на Исикиомартирия. Въпреки че не е известно точно как тези видове могат да разделят своите ресурси на гостоприемника, много вероятно е да е времева разлика в жизнените цикли. Тук в Калифорния има изключително объркващ комплекс от Аподемия пеперуди, които включват шепа видове и (разбира се) подвидове, които са разделени на едно и също растение през пролетния и есенния сезон на размножаване.
Впечатляващо, всички микроптеригиди, събрани като ларви, бяха намерени само на Conocephalus conicus видове черен дроб, въпреки наличието на до четиринадесет други вида бриофити в същото местообитание. Отдавна се знаеше, че азиатските Micropterigidae се хранят с чернодробни червеи, но степента на тяхната специфичност на гостоприемника никога не е била количествено определена. Хранителното поведение изглежда е еднакво при всички изследвани видове, с гъсеници, които пасат по горната част на бриофитите, консумирайки горните тъканни слоеве.
Филогенетичен анализ на COI, 18S и EF-1α гените генерират силно конгруентни дървета, използвайки множество аналитични методи. Изглежда, че ендемичните японски родове и ноуфалум стратегия за хранене образуват добре поддържан монофилетичен клад (в зелено). Накратко, излъчването на специфичните за гостоприемника Micropterigidae съвпада с разделянето, повдигане, и изолация на японската суша приблизително 20 Преди милион години. Не би било трудно да се предложи хипотезата, че разнообразието на японските Micropterigidae може да е толкова старо, колкото и самият остров; и също така е приет факт днес, че алопатричното видообразуване се случва по-често, отколкото се смяташе някога. Но количественото определяне на тези теории и обяснението как и защо се случва това е точно целта на науката.
Цитирана литература
Имада Й, Кавакита А, & Като М (2011). Алопатрично разпределение и диверсификация без изместване на ниша в линия на хранещ се с бриофити основен молец (Lepidoptera: Micropterigidae). Сборник. Биологични науки / Кралското общество, 278 (1721), 3026-33 PMID: 21367790
Скобъл, MJ. (1992). Lepidoptera: Форма, функция, и разнообразие. Оксфордски университет. Натиснете.
Ето как се казва, надясно? Преди две седмици аз участвах в петата годишнина National Geographic BioBlitz повече в Сагаро в Tucson, Аризона. Беше страхотно извинение, за да се върна в тази област и това е първият път, когато се събира Аризона през есента. Temps все още настояват средата на 90-те години, но нещата бяха сухи и впечатляващо изобилие на сезона на мусоните е отдавна отминали. В общата си молец колеги и аз се събират около 140 вида Lepidoptera, 56 от които са microleps! За съжаление обаче, изглежда, че или други насекоми са далеч и няколко inbetween, или други отбори ентомология не съвпадат внимателно всичко, което видях. Само 190 членестоноги бяха преброени общо – загубихме с висши растения (325 вид) и дори гъби (205)!
Тук е кратко интервю с мен в наистина гореща шатрата много деца (които трябва да ми даде този студ аз сега имам). Може би ми див оценка на възможното 15,000 видове в САЩ е на високата страна, но това не е невъзможно.
Още един огромен австралиец “микролеп”, (вероятно) Maroga setiotricha: Xylorictidae – с размери 60 мм. С такива крила те трябва да правят страхотни летци. According to the Xyloryctinae Moths of Australia blog the larvae are stem borers intoAcaciasp. (Mimosaceae). Този екземпляр е събран през ноември на 1962 by Ed Ross in Canoona, Queensland.
CNN вече скочи на банда от FOX-стил нападките на научното финансиране. Репортер Erin Burnett “доклади” на федерално финансиране на $5.7 милион долара, за да помагат в борбата с инвазивните Brown Marmorated Stink Bug (Halyomorpha halys). Сарказъм Burnett е почти достатъчно дебели, за да пробие в SNL нива на абсурдност, но тя изглежда истински в нея distain за тази история. Ясно е, че в нея се интересуваме от $ 5.7mil се били загубени по методи, за да се запазят тези грешки от прекалено чувствителни suburbanites и от косата си. Едно бързо търсене в Google за това насекомо се получава много информационен страница от PennState като резултат #1, и дори има страхотни снимки на щетите тези грешки могат да доведат до култури. Обратно в реалността, Не е изненадващо, че правителството ще финансира изследвания на потенциално критичните нови инвазивни видове, такъв, който вече се е доказал като изключително разрушителен за някои от нашите най-важни страни (и доходен) култури.
